Институтът по публична администрация съвместно с Националното висше училище по администрация на Франция (ЕNA) и в партньорство с Френския институт проведе международния курс „Влияние и стратегии за лобиране в ЕС“ на 19-20 ноември 2015 г. във Френския институт в София.

Лобирането и стратегиите за въздействие са част от институционалната реалност в ЕС. В контекста на предстоящото Председателство на Съвета на ЕС е много важно българската администрация да е запозната с тази реалност, да идентифицира ключовите участници и възможни партньори в процеса на вземане на решения в ЕС и да избира подходящия подход, стратегии и техники за лобиране към тях. Специално внимание в курса бе отделено на отношенията и взаимодействието между Съвета, Европейската комисия и Парламента по законодателната процедура, на нарастващата роля на Европейския парламент в институционалната система на ЕС, както и на начина на лобиране в ЕС по време на Председателството на Съвета на ЕС, на ролята на  Постоянното представителство и на Секретариата на Съвета в този процес.

Курсът бе официално открит от изпълнителния директор на ИПА г-н Павел Иванов и от представител на  дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ в администрацията на МС.

В обучението участваха  50 държавни служители, избрани за участие от техните институции и допълнително селектирани от ИПА с оглед на тяхната роля в Националния координационен механизъм по европейски въпроси и в екипа по Председателството.

Лектори в курса бяха г-жа Агнеш Кертеш, председател на работна група по време на Унгарското председателство на Съвета на ЕС, правен съветник към Генералната дирекция по правосъдие на Европейската комисия и понастоящем началник на правния отдел в постоянното представителство на Унгария в Брюксел и г-жа Джудита Джиорджио, дипломат, началник офис за връзки с Европейския парламент и националния парламент по време на Италианското председателство на Съвета на ЕС и понастоящем италиански делегат в работна група на Съвета на ЕС.

Това беше последният международен курс на ИПА за 2015 г. в изпълнение на Проект на Института за подготовка на българската администрация за предстоящото Председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. в рамките на Комуникационната стратегия на Република България.

"Политическа отговорност и тест за административния капацитет"

Интервю с г-жа Вероник Шарлети, директор на дирекция „Европейски въпроси“, Национално Висше училище по администрация на Република Франция

Изхождайки от опита на ЕНА, може ли да споделите Вашето виждане за задължителните елементи в една обучителна програма за подготовка на Председателството на ЕС?

Основните елементи в нашия подход се основават на големия опит, който ЕНА притежава в разработването на обучителни програми за подготовка на държавите членки за тяхното Председателство на Съвета на Европейския съюз. Въпреки това, всеки проект, по който работим е различен. Няма един модел, който може да послужи навсякъде. Ние считаме, че обучения по поръчка, които отчитат специфичните нужди на държавните администрации, са ефективни и успешни. На второ място,  имаме голям опит в управлението на проекти и се стараем максимално да включваме заинтересованите страни в процеса на работа. На трето място, за да отговорим на очакванията, ние разчитаме на голяма база от експерти, които идват от различни държави и носят със себе си много специфични познания. Нашите лектори са практици, които съчетават ролята на наставници и ментори, за да предадат своето знание и опит.

ЕНА има голям опит в разработването на специализирани обучения в областта на функционирането на ЕС, политики на ЕС, процесите на вземане на решения и ротационното Председателство. През последните 10 години ЕНА участва по различни начини в изготвянето на обучителни програми за администрациите на държави членки, на които им предстои да поемат ротационното Председателство на ЕС. Към днешна дата сме обучили повече от 7000 души  в 650 непоследователни дни за обучения.

Ротационното Председателство на ЕС е безспорно  една доста сложна политическа задача и през последните години се налага да адаптираме обученията спрямо променящата се роля на Председателството. Например, общото знание за правото на ЕС, политиките на ЕС и процесите за взимане на решения са важни, но не могат да бъдат достатъчни. Председателството изисква доста по-различни и специфични умения за работа в необикновена среда. В допълнение, освен традиционните аспекти на въпросите от ЕС, ние разглеждаме и представяме едно синтезирано знание за спецификите на междуинституционалните връзки. Например,  обучаваме администрациите да постигат компромиси и да развиват отношения с държавите членки за постигане на общи позиции.

Можете ли да определите 3-те най-чести предизвикателства пред подготовката за Председателството на ЕС?

Председателството не е само едно чисто правно задължение от договорите на ЕС, а политическа отговорност и голяма възможност. От една страна, то налага много голям товар върху администрациите на държавите членки, а от друга представлява отлична възможност за позициониране на страната като силен играч на европейската сцена. Тази нелека задача, по своему, е изпитание за държавите членки и представлява тест за административния капацитет. Държавната администрация ще трябва да работи по изключително сложни европейски въпроси като, например, да координира 28 политически позиции, но и да изпълнява рутинните си задължения у дома.

 Трите предизвикателства, които аз откривам пред Председателството на България са следните:

• От политическа гледна точка е важна способността да се справяте успешно с въпроси от дневния ред на Съвета, но и да търсите начини за изграждане на стабилна среда за диалог;
• От административна гледна точка е важна способността администрацията ефективно да организира, в съответствие с правилата и процедурите, работата на Съвета на ЕС;
• От логистична гледна точка е важно да бъдете организирани в срещите, които по принцип влизат в рамките на Председателството.

От гледна точка на ЕНА това са трите основни предизвикателства, за които трябва да се внимава при подготовката на едно успешно Председателство. На първо място стои силната политическа воля, която се очаква от страната председател на ЕС. Активното включване в подготовката отговаря на нивото на професионализма на администрацията за овладяване на процедурите за работа на Съвета. Изключително важно за успешната подготовка е да бъдат направени навременни контакти със заинтересованите страни. В допълнение, политическата активност и готовност трябва да прераснат в амбициозна работна програма с ясни и видими приоритети. Целта е да се създаде разпознаваем дневен ред за всички държави членки на ЕС. На второ място е ясното разпределение на работата и лидерството в процеса на подготовката. Третият елемент, според нас, е активността и способността за реакция по време на възникващите ситуации.

Благодаря за възможността и Ви пожелавам успех!

Интервюто взе Николай Бизев, старши експерт в дирекция "ОМДП"